Големанци Съдържание География | История | Културни...
Села в област Хасково
селоЮжна Българияобщина Хасковообласт Хасково1924ЧобанкьойДедеагачкоАлександруполисМара МихайловаКадрие ЛатифоваВежди Рашидовпървото правителство на Бойко Борисовхамам
Големанци
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Тази статия е за с. Големанци. Вижте също: Долно Големанци.
Големанци | |
---|---|
Големанци 41.783333, 25.483333 Големанци | |
Общи данни | |
Население | 542 (ГРАО, 2015-03-15)* |
Землище | 20,7 km² |
Надм. височина | 325 m |
Пощ. код | 6358 |
Тел. код | 037423 |
МПС код | Х |
ЕКАТТЕ | 15429 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Хасково |
Община - кмет | Хасково Добри Беливанов (ГЕРБ) |
Кметство - кмет | Големанци Иляз Дурамаджъ (ДПС) |
Големанци е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.
Съдържание
1 География
2 История
3 Културни забележителности
4 Редовни събития
5 Личности
6 Галерия
7 Външни препратки
География |
Село Големанци се намира 20 km южно от град Хасково. От гр. Хасково до с. Големанци можете да достигнете по 2 марширута.
- гр. Хасково – с. Войводово – с. Орлово – с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Големанци.
- гр. Хасково – с. Конуш – по продължение на маршрут Хасково – Кърджали след с. Конуш по посока Кърджали завивате на ляво за с. Мандра – с. Д. Големанци – с. Голе;анци.
История |
Името на селото е Бейкой, основано около 1504 - 1505 г., построено след основателя му, Кочи бей, някога управляван от местно османско семейство Ага. По-голямата част от жителите са български турци. Последният турски феодал е Насух Ага Каракоч. Той имаше двама сина Мехмет Али Бей и Ахмет Бей, както и дъщеря. Последните членове на семейството, самият Насу Ага, двамата сина на Насу Ага, внуците му Хюсеин Бей, Мустафа Бей и Немзаде Ханим, както и снахата Фахиме Ханим, емигрират в Бабаески в Турция през 1929-30. По-голямата част от турските жители са от заповед на бекташите, а другата е от сунитския ислям. Има джамия, Хамам и три Теке от Бекташи Бабалар: Хасан Деде, Мухаррем Риза Юсуф и Садула Тадик.
През 1924 г. в селото пристигат български преселници от Беломорска Тракия. Най-много преселници са дошли от с. Чобанкьой сега е Сикорахи, Дедеагачко, Кралство Гърция (сега Александруполис). Има по няколко семейства преселници и от други села в Гюмюрджинско и Дедеагачко. Първоначално след погромите над тях в Гърция и извършените жестокости от страна на гърци и най-вече от страна на турската редовна войска и башибузук и след много митарства те идват в България. За живота на преселниците българи от Беломорска Тракия има издадена книга от видната журналистка и писателка Мара Михайлова. Книгата е за село Чобанкьой като авторката е била свидетел на тези събития, а е събирала и други сведения от участници в събитията от преди 1913 г. – 1920 г. През 1904 г. около 20 видни селяни от Чобанкьой са осъдени на смърт и различни срокове затвор за това, че са участвали в атентана по жп гарата минаваща в близост до селото.
Някои от бившите жители на Чобанкоьой, Дедеагачко пристигат в България и преминават за кратко през Варна и Тополовградско. През 1925 г. остават в гр. Хасково в местността „Лагера“ (сега там се намира бившия ДАП), която местност е била гола поляна. Част от тях идват в Кърджали и близките до него села, друга част остават в Хасково. Но най-голямата и компактна маса от преселниците пристигат в с. Долно Големанци, населено тогава изцяло с турско население. Българската държава им дава държавни парцели за да построят къщите си, но тава не им се налага. По силата на Ангорския договор част от турското население се преселва в Турция, а къщите им са закупени от нашата държава и се дават под различни форми да бъдат обитавани от българите – преселници.
Благодарение на това, че нашите дядовци са знаели много добре турски език между местното турско и българско население се създават добри комшийски отношения. Помагат и цели семейства от българи и турци за поколения след това са в добри отношения.
В съзнанието ми е останало примери за това. Доста по-късно към 1960 г. в обора на бившето ТКЗС вече възрастните Стоян Анадолиев и дядо Шабан бяха обект на лакърдии, а и те самите бяха създатели на такива. Двамата бяха обичани от българи и турци. Участвуваха в кушии по празниците. Празнуваха заедно край селото на така наречения празник „мая“ и др. подобни.
В селото е родена турската певица, известна в цяла България, Кадрие Латифова. Тя загива млада при трагични обстоятелства, а нейният по-малък син – Вежди Рашидов е известен в България и в чужбина скулптор, депутат и министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов.
Културни забележителности |
В с. Големанци има хамам от древността.
Редовни събития |
В последния ден от последната седмица на септември в с. Големанци се провежда селски събор.
Личности |
- Родени
- Вежди Рашидов
- Кадрие Лятифова
Галерия |
Джамия в село Големанци
Хамам в село Големанци
Външни препратки |
- Галерия снимки на тракийски скални гробници до с. Големанци
((tr)) Уеб сайт направен за с. Големанци от бивши Бейкюйлии.
Родопа през Илинденско-Преображенското въстание, Спомени и документи – Христо Ив. Караманджуков
|
Категория:
- Села в област Хасково
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgPageParseReport":{"limitreport":{"cputime":"0.340","walltime":"0.454","ppvisitednodes":{"value":5168,"limit":1000000},"ppgeneratednodes":{"value":0,"limit":1500000},"postexpandincludesize":{"value":70028,"limit":2097152},"templateargumentsize":{"value":3594,"limit":2097152},"expansiondepth":{"value":26,"limit":40},"expensivefunctioncount":{"value":3,"limit":500},"unstrip-depth":{"value":0,"limit":20},"unstrip-size":{"value":2558,"limit":5000000},"entityaccesscount":{"value":1,"limit":400},"timingprofile":["100.00% 379.228 1 -total"," 83.84% 317.939 1 Шаблон:Селище_в_България"," 82.00% 310.979 1 Шаблон:Infobox"," 27.89% 105.773 1 Шаблон:Селище_в_България/Карта"," 23.32% 88.449 1 Шаблон:ПК_група"," 22.25% 84.395 2 Шаблон:ПК"," 12.63% 47.901 14 Шаблон:Wikidata"," 11.16% 42.311 2 Шаблон:ПК_точка"," 10.71% 40.629 1 Шаблон:Селище_в_България/Община2"," 10.52% 39.884 6 Шаблон:Селище_в_България/Област"]},"scribunto":{"limitreport-timeusage":{"value":"0.066","limit":"10.000"},"limitreport-memusage":{"value":1822771,"limit":52428800}},"cachereport":{"origin":"mw1302","timestamp":"20190419085132","ttl":2592000,"transientcontent":false}}});});{"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0413u043eu043bu0435u043cu0430u043du0446u0438","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q2455777","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q2455777","author":{"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects"},"publisher":{"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":{"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png"}},"datePublished":"2004-05-31T09:48:27Z","dateModified":"2018-12-21T19:18:38Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/cc/%D0%A1%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%93%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8.jpg"}(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function(){mw.config.set({"wgBackendResponseTime":117,"wgHostname":"mw1254"});});